Силвия Узунова: Класна стая без стени, където цъфтят цветя, летят пеперуди и душата ти пее

IMG_6390Новото интервю от блог рубриката на Oxxy “Aktivirai.se” (Активирай се!) е със Силвия Узунова, която е на 39 г. и е създател и собственик на ферма BIOTIFUL в с. Атия, община Созопол. Фермата е многофункционално стопанство, в което се организират детски образователни програми на открито и едновременно с това в градините на стопанството се отглежда чиста и здравословна храна по методите на пермакултурата. Реализацията на проекта BIOTIFUL се дължи на подготовката и опита, която има Силвия, както в природо-научните дисциплини, така и в областта на педагогиката и детското образование. Тя е завършила Лесотехнически университет и има Магистърска степен от Софийски университет, специалност “Мениджмънт на услуги и организации за неформално образование”. Работила е като екоинспектор и в горско стопанство. По-важното, обаче, е че ферма BIOTIFUL не е просто стопанство. Тя е заредена с енергията на екипа, стоящ зад проекта, който си е поставил за цел да се превърне в проводник на знанието от природата, споделяйки го с колкото се може повече хора. Всичко, което правят и създават е свързано с тяхната философия да живеят в синхрон с повелите на сърцето и душата си, вървейки срещу тенденциите на консуматорското общество, фокуса към материалните придобивки и понятията за “правилно” и “неправилно”. Наградата за тях е истинското и всекидневно удоволствието от работата. А мерилото за успеха им са усмивките на децата от това да преживеят своята автентична същност, свързвайки се с природата и щастливите хора, които се радват на това какъв вкус има храната, която ражда земята.

Усетете цялата позитивна и зареждаща енергия на BIOTIFUL, като прочетете интервюто със Силвия Узунова и задължително включете в лятната си програма посещение на фермата!:)

Силвия, разкажи ни повече за дейността на BIOTIFULFARM и екипа, който стои зад него.

– Ферма BIOTIFUL е многофункционално стопанство, място за хора, които ценят непреходните неща. Представлява своеобразна голяма класна стая на открито, където съвременните градски деца биха могли да се свържат с природата, с нейната мъдрост и изобретателност и да вникнат по-дълбоко в същността на живота. Тук даваме свобода на играта, която е най-естественото състояние на всяко дете през детството. Децата играят с пръчки, с кал, с камъни, катерят се по дърветата, скачат по сламата, строят къщи от клони и листа, пръскат се с градинския маркуч. Целта на всичко това е да им предоставим възможност да преживеят своята истинска, автентична природа, необременена от насоките, напътствията и страховете на възрастните.

IMG_6389Едновременно с това отглеждаме чиста и здравословна храна по методите на пермакултурата. Пермакултура е приложна наука за дизайн на среда, която работи с принципите на природата и използва нейната сила, вместо да се бори с нея. Това е метод, който копира закономерностите, които действат в естествените екосистеми и ги прилага в средите създадени от човека. Целта е да се създаде перфектна саморегулираща се и самовъзстановяваща се система, която води свой живот и се нуждае от минимална човешка намеса.

Във градините на фермата всекидневно работят 3-ма човека, под ръководството на фермера (съпруга ми), които се грижат за производството на продукцията. С детските програми и образователните събития за деца се занимаваме двама обучители, включително аз.

Как започна всичко и как се насочи към това, с което се занимаваш в момента? Кои бяха отделните етапи през които мина, за да стигнеш до реализирането на идеята?

– Винаги, когато съм се замисляла за това как изглежда щастливото детство, в съзнанието ми изкачат моменти от летата ми на село, когато до късно играехме навън, късахме зеленчуци от градината, беряхме сливи и вишни от дърветата, люлеехме са на клоните на ореховите дървета, къпехме се в реката и гонихме светулки. Не можех да си прeдставя, че едно детство може да мине без тези неща и ако пък може, от какво богатство би било лишено то. Освен това покрай знанията които получих в университета и опита ми по-късно в горите, открих каква невероятна мъдрост таи природата, колко умно и логично случва нещата по най-добрия възможен начин и колко полезно за всяка сфера в живота може да бъде това знание. Така реших, че трябва да бъда проводник на тези знания и преживявания и да ги доведа до възможно повече хора, които да почерпят от това благо за себе си и за децата си. Оставаше само да открия под каква форма да се случи всичко това. И се роди идеята за фермата – всичко което е важно за нас на 7 дка площ.

Кои са най-съществените успехи за теб до тук както в личен така и в професионален план в резултат на дейността, която развивате?

– Научих се да не гоня успеха, а вместо това да се наслаждавам на работата, която върша със страст и сърце. Да не целя награди, признания, финансова възвращаемост, а удоволствие във всеки ден и радост, че правя точно нещата които искам, по начин който вярвам за добър. Важно ми е не къде ще стигна и какво ще открия в края на пътя, а разходката в слънчевия ден и възможността да кривна от пътеката, за да набера букет билки или да поседна под сянката на дърво, без да се притеснявам, че някой ще ме задмине или че съм изостанала от другите. Единственото мерило за успеха ми са детските усмивки и щастливите хора, които се радват на това какъв вкус има храната, която ражда земята. И то е по-скоро за успокоение, че има смисъл да продължаваме напред.

2_collage_biotiful

Kaкво е за теб успехът?

– Успехът за мен е да живееш в синхрон с повелите на сърцето си. Звучи лесно, но всъщност е много, много трудно. Трудно е защото сме станали глухи за тези повели, стана ли сме неосъзнати и сме се пуснали по течението на всеобщата лудост за това кое е правилно и кое не и нито за миг дори не се замисляме, дали това всъщност е добре за нас. Има ли други начини, има ли други реалности, има ли други истини? Загубили сме връзката със себе не по наша вина, просто такова е модерното общество в което живеем – консуматорството, бясната конкурениция, постояното сравняване и излагане на показ на личния живот, придобивките и постиженията, ни карат да живеем в страх, че ако не сме в реката и не гребем по течението, като всички остaнали, ще се разбием в брега. А всъщност не подозираме, че на брега цъфтят цветя, летят пеперуди и душата ти пее. Това за мен е успехът – да разбереш кое кара душата ти да пее и да създадеш условия в живота си, така че да не спира да го прави.

Какви трудности срещна в началото и с какви се сблъскваш на този етап?

– Трудностите и сега и в началото са свързани с горното. С това, че наистина малко хора разбират важността от това децата да имат смислени, обикновени, безгрижни преживявания. Да няма само фанфари, медали, постижения, олимпиади, трофеи и награди, а да има малко простота, забавяне, нищоправене, взиране в небето и в себе си. Затова се налага да пиша статии, да говоря много по темата, да обяснявам и да обръщам внимание. Това понякога е много изтощаващо. Всички имаме огромна нужда да имаме повече истински неща в живота си – истинска храна с истински вкус, истински приятелства, истински връзки, а не бляскави опаковки и фалшификати. За да правиш разлика обаче между истинското и фалшивото, трябва да си срещал и двете и трябва от личен опит да си разбрал как и защо се различават. Това правим ние – даваме възможност за преживяване от личен опит на прости и обикновени неща. Някои хора решават след това, че наистина са прости и обикновени, следователно безсмислени и без стойност, но пък много други виждат стойността. Заради тях продължаваме.

Как минава един твой ден?

– Когато работиш такъв тип работа, без шеф или клиенти, които да дават направление на работата ти и крайни срокове, най-трудното нещо се явява самодисциплината. Дали да напиша една статия, да направя образователен материал, да организирам събитие или детска програма зависи единствено и само от мен и ако не съм достатъчно добре организирана, нищо от това няма да се случи и никой няма да разбере и да ми потърси отговорност. За това си поставям годишни, месечни и седмични цели и свързани с тях задачи и ги спазвам независимо как ми протича деня. Понякога съм цял ден или цяла седмица на фермата, друг път съм от сутрин до вечер пред компютъра, всеки път е различно, но винаги гледам да си свършва плануваното дори това да означава да работя до 10 вечерта. Това от една страна е хубаво, че мога да разполагам с времето си и сама да го разпределям, от друга страна не толкова, защото се смесват нещата и няма разграничение между лично и работно време. Но ако се случи някой път, цял ден да съм ангажирана със задачи и да не успея да обърна внимание на децата си, на следващия компенсирам пропуснатите ползи и наваксваме с личното време. Така ежедневието придобива ритъм, който много харесвам – на редуване на работа и почивка и този ритъм се случва напълно естествено и природно, като вдишване и издишване.

1_collage_biotiful

Ако можеше да се върнеш назад, би ли променила нещо по пътя си до момента във връзка с твоята актуална дейност? Какви грешки си допускала?

– Не вярвам в грешките – всичко е опит. В живота няма правилни и грешни отговори – има избори, които правим ежедневно и всеки избор ни води до някъде и това не е нито хубаво, нито лошо. Изобщо, избягвам да слагам етикети и да прибирам хора и случки в кутии с категории. Приемам нещата, които се случват и вярвам че се случват, защото имам нужда от тази опитност. Търся винаги урока и се старая да направя промяната в себе си, която ситуацията изисква, колкото и трудно да е това понякога. Не бих променила нищо по пътя си, не бих си спестила нито една трудност, не бих махнала нито един камък и пак бих поела по този прашния път, без знаци и табели, обраслия… „Два пътя веднъж разделени видях и по-запустелия аз си избрах, а това промени всичко друго.“, както се казва в онова прекрасно стихотворение за изборите, които правим на Робърт Фрост – „Пътят, по който не поех“.

Какви са бъдещите ти проекти и в каква посока ще вървиш оттук нататък?

– Плануваме да разгърнем пълния потенциал на фермата, която от тази година вече е на ново, вече наше място. Искаме BIOTIFUL да се превърне в олицетворение на връзката с природата – не само с тази около нас, но много повече с тази вътре в нас. За целта ще правим много по-мащабни образователни програми за деца с акцент върху ученето в и от открити пространства, които имат за цел да показват връзката между нещата, разбирането на смисъла, а не наизустяване на факти и понятия. Искаме да превърнем фермата в райска градина, в която и на малки и на големи да им е приятно да бъдат – градина с цветя, зеленчуци, дървета, храсти, езеро, птици, билки, пеперуди… с детска площадка от изцяло естествени материали, с класна стая без стени и с открита кухня с глинена пещ за вкусни гозби от току-що набрани продукти. Място за истински неща!

Какво би посъветвала други млади хора, които искат да се чувстват реализирани и да осъществят идеите си?

– Бих им казала, че чувството на реализация не идва с постиженията и със сбъднатите мечти, нито с финансовите успехи, както често се опитват да ни демонстрират в днешно време. Дори и да се постигнат тези неща, чувството на щастие и удовлетвореност ще бъде кратко и скоро ще се наложи да се потърси нова мечта и нова цел, защото празнотата която зее отвътре пак ще се отвори. Истинската реализация се случва тогава, когато погледнем към тази празнота и се запитаме защо е там, коя истинска наша човешка потребност не е задоволена, пред кой и защо имаме нужда да се доказваме? Когато осъзнаем тази празнота и се погрижим за нея, тогава ще изчезне необходимостта да постигаме каквото и да е било и на нейно място ще блесне нашата Мощ. Нашата Силна страна, нашият Талант, Елемент – както го нарича сър Кен Робинсън, Икигай – както го наричат японците.

„Вземи този талант и го раздай на Света!“, прочетох го веднъж в една книга и за мен точно това е истинската реализация – да раздадем най-доброто от себе си на другите. Пожелавам я на всеки, включително на себе си.

[fbcomments]